Магданоз
Petroselinum crispus L. – Apiaceae
Магданоз е двугодишно културно растение Коренът е вретеновиден. През първата година се развива листна розетка, състояща се от дълбоко разделени листа, листата са светлозелени на цвят. Лечебни части на растението са изсушените корен и лист. Това растение се използва както като подправка, така и като лечебно растение. Култивира се повече от 2000 години в Югоизточна Европа и Западна Азия. Лечебните свойства на магданоза са споменати за първи път в древна Гърция.
Коренът съдържа 0,1-0,5% етерично масло, като най-разпространените компоненти на маслото са фенилпропановите съединения апиол и миристицин. Също така коренът на магданоза съдържа флавоноидни хетерозиди (апиин, апиозид), фуранокумарини, полиацетилени, захари и слуз. Листата от магданоз, освен етерично масло, съдържат и флавоноиди, витамини А, В1, В2 и С. Магданозът има диуретичен ефект (насърчава отделянето на урина), а също така проявява лек спазмолитичен ефект (отпуска гладката мускулатура на пикочните пътища), така че може да се препоръча и за облекчаване на спазми при заболявания на отделителната система при мъже и жени. Етеричното масло от магданоз има антиоксидантно и противовъзпалително действие, блокира калциевите канали (в чревния тракт и матката) и има противотуморен ефект, така че може да се препоръчва като профилактика на рак. Също така, магданозът показва имуномодулиращ ефект, като модифицира активността на клетките, които са част от имунната система.
Екстрактите от магданоз показват широкоспектърна антимикробна активност срещу голям брой бактерии, като: B. subtilis, P. aeruginosa, S. epidermidis, S. aureus, E. coli, Klebsiella pneumoniae. Магданозът има и бактерициден ефект при бактериална инфекция, причинена от Helicobacter pylori, като освен антибактериалния си ефект това растение има и противогъбичен ефект (отличен е в борбата с гъбичните инфекции). Ежедневната консумация на магданоз може значително да намали концентрацията на глюкоза в кръвта, потенциално чрез инхибиране на глюконеогенезата и директно стимулиране на гликолизата, а също така се използва като средство за подобряване на храносмилането.
Под формата на чаени смеси, както и някои фитопрепарати, се използва като диуретик при инфекции на пикочните пътища, както и при лечение на камъни в пикочните пътища. В традиционната медицина магданозът се използва при нощно напикаване при деца, както и при нередовна менструация (дисменорея). Магданозът е фототоксично растение, затова при използване на препарати на базата на магданоз трябва да се предпазвате от слънчева светлина, да използвате кремове с висок защитен фактор върху части от тялото, които не са покрити с дрехи. Употребата на магданоз е противопоказана по време на бременност, както и при хора с отслабена бъбречна функция. Възможни са алергични реакции към магданоз, а за това са отговорни фуранокумарините и полиацетилените, така че хората, склонни към алергии, трябва да използват препаратите от магданоз с повишено внимание.