Зелен чай

Thea sinensis, L. – Theaceae

Растението е висок храст, листата са кожести, елипсовидни, срещуположно разположени. В пазвите на листата има няколко бели цветя. Плодът е капсула с три семена. Зеленият чай расте в хълмистите, влажни райони на Китай, а днес това растение се култивира в тропическите и субтропичните райони на Азия, Европа и Африка. Лечебната част на растението е изсушеният лист.

Листата от зелен чай съдържат 2-4% кофеин и по-малко количество други пуринови производни. Освен кофеин, това растение съдържа и различни полифенолни съставки, фенолкарбоксилни киселини (водородна, кафеена и галова киселина), галотанини, а в допълнение към изброените съставки зеленият чай съдържа и флавоноидни производни (О- и С-хетерозиди на флавонолите) и съединения от флавонов тип (катехинови танини , процианидини, епикатехин галат). Листата на това растение също съдържат хетерозиди на терпенови ароматни и алифатни алкохоли, които допринасят за разпознаваемия аромат. Неизсушеният лист също съдържа голяма част от протеини, захар, витамин С и витамини от В комплекс.

Използването на зелен чай като напитка е много разпространено в ежедневието. Много изследвания са доказали, че зеленият чай има благоприятен ефект върху коронарното кръвообращение (ангиопротективен ефект). Също така, това растение има подчертан антиоксидантен потенциал, като свързва свободните кислородни радикали и инхибира липидната пероксидаза. Тъй като зеленият чай е антиоксидант, това обяснява неговите антимутагенни и антитуморни ефекти. Смята се, че зеленият чай има способността да свързва холестерола и да инхибира абсорбцията от стомашно-чревния тракт, но това все още не е напълно потвърдено. Френската фармакопея предписва, че зеленият чай може да се използва при лека диария, за отслабване и като лек диуретик (средство, което помага за отстраняването на течности от тялото).

Неврологичните заболявания представляват основен социално-икономически проблем в световен мащаб. Тези заболявания са широко изследвани през последните десетилетия с надеждата да се разработи адекватна терапия. Чаят е една от най-популярните напитки в света и именно зеленият чай (Camellia Sinensis) е изследван най-задълбочено заради широкия си здравен потенциал. В много научни изследвания е доказано, че полифенолите от листата на зеления чай имат невропротективен ефект и се използват като превенция или помощ при лечението на невродегенеративни заболявания, като болестта на Алцхаймер и Паркинсон. Катехините също са полезни в борбата с невродегенеративните заболявания, поради техните антиоксидантни и противовъзпалителни ефекти.

Голям брой изследвания все още са фокусирани върху изследването на ефектите на зеления чай, така че са достигнати някои заключения, които казват, че това растение има благоприятен ефект върху заболявания като рак, затлъстяване, захарен диабет, но също така и многобройни неврологични заболявания, като когнитивни дисфункции и загуба на паметта.

Зелен чай

Препратки