Куркума

Curcuma longa L. – Zingiberaceae

Куркума е растение от Zingiberaceae семейство, а джинджифилът принадлежи към същото семейство. Произхожда от югозападна Индия и се отглежда в домашни градини в Африка. Коренището на куркумата е жълто на цвят и е много известно като подправка, която се добавя към много ястия. В Западна Африка куркумата се използва като боя за оцветяване на много продукти, като кожа и памук. Това е важно лечебно и ароматно растение, което има голям потенциал за използване във фармацевтичната, козметичната, хранително-вкусовата и текстилната промишленост. Коренището на куркумата е лечебна част от растението и се включва в много традиционни лекарства, които се използват за облекчаване на стомашни проблеми, чернодробни и жлъчни заболявания, артрит, мускулни заболявания, анорексия, диабетни рани. Куркумата като растение е показала редица фармакологични активности, като антиоксидантна активност, антинеопластична, противовъзпалителна, антимикробна, кардиопротективна, хепатопротективна, антикоагулантна, както и имуностимулираща активност.

Коренището на куркумата съдържа куркуминоиди, като куркумин и производни като деметоксикукумин, бис-деметоксикукумин, 5'-метоксикукумин, дихидрокуркумин и циклокуркумин. Много сескитерпени са изолирани от коренището на куркума, включително гермакрон, турмерон, алфа-турмерон, бета-турмерон, бета-бизаболен, алфа-куркумен, зингиберон, бета-сескифеланден, бисакурон, куркуменон, дехидрокурдинон, прокукумадиол, бисакумол, куркуменол, изопрокуркуменол, епипрокуркуменол и др. Стероиди като стигмастерол, бета-ситостерол, холестерол и антрахинон, както и 2-хидроксиметил антрахинон са открити в коренището на куркумата. Това растение съдържа и етерично масло, като в етеричното масло се откриват следните съединения: афеландрен, сабинен, цинеол, борнеол и сесквитерпени.

Противотуморно действие: Доказано е, че коренището на куркумата съдържа активни съставки, които проявяват противотуморно и токсическо действие. Активните принципи на коренища от куркума инхибират деленето на рак на простатата, аденокарцином на гърдата, рак на дебелото черво, хепатокарциномни клетки.

Антидиабетна активност: Много изследвания са доказали, че коренището на куркумата действа като антидиабетно, хепатопротективно и антиоксидантно средство. Доказано е, че метанолните екстракти от това растение подобряват концентрацията на серумната глюкоза и серумните трансаминази, докато водният екстракт от куркума стимулира секрецията на инсулин от панкреаса в състояние на хипергликемия. В друго проучване, което разглежда ефектите на прах от лиофилизирано коренище на куркума, се заключава, че той повишава концентрацията на HDL-холестерол (добър холестерол), хемоглобин, понижава нивата на кръвната захар, подобрява липидния статус и нормализира концентрацията на чернодробните трансаминази в кръвта. Куркумата може да се използва и като терапевтично средство, което предотвратява допълнителни усложнения на заболявания и стареене.

Противовъзпалително действие: Проучването показа, че коренището на куркумата също има противовъзпалително действие, а полизахаридите, открити в това растение, са отговорни за това и значително облекчават както острото, така и хроничното възпаление. По отношение на радиологичните изследвания беше заключено, че куркумата има много положителен противовъзпалителен ефект при пациенти, страдащи от ревматоиден артрит. Механизмът на противовъзпалителния ефект на куркумата се основава на инхибирането на синтеза на множество фактори на възпалителна реакция, като: левкотриени, тромбоксан, простагландини, фактор на туморна некроза, интерлевкин 12.

Антимикробна активност: Коренището на куркумата показва антибактериална активност. Водният екстракт от куркума показва антибактериален ефект срещу S. Epidermidis, S. Aureus, C. Pneumoniae, E. Coli, както и B. Subtilis. Екстрактът от метанол показва инхибиторна активност срещу бактериите B. Subtilis, S. aureus, V. harveyi, V. alginolyticus, V. vulnificus, V. parahaemolyticus, V. cholerae, B. cereus, A. hydrophila, S. agalactiae.

В допълнение към антибактериалната активност, коренището на куркумата показва и противогъбична активност. Метаноловият екстракт от коренище на куркума показва противогъбична активност срещу Cryptococcus neoformans и срещу Candida albicans. Други екстракти от куркума показват противогъбична активност срещу Rhizoctonia solani, Phytophthora infestans и Erysiphe graminis.

Освен антибактериално и противогъбично действие, водният екстракт от коренището на куркумата проявява и антивирусно действие. Проявява антивирусно действие срещу на hepatitis B и hepatitis C вирусите.

Кардиопротективен ефект: Активните принципи на коренището на куркумата са показали кардиопротективни ефекти. Смята се, че кардиопротективният ефект е следствие от потискането на оксидативния стрес и по този начин подобрява функцията на вентрикулите на сърдечния мускул. В допълнение към споменатия ефект, коренището на куркумата показва също антиагрегационни и антикоагулантни ефекти.

Хепатопротективен ефект: Няколко проучвания показват, че коренището на куркумата има хепатопротективен ефект и че значително допринася за нормалното ниво на чернодробните трансаминази в серума. Хепатопротективният ефект на това растение се дължи на противовъзпалителната и антиоксидантна активност на куркумата.

Невропротективна активност: Невропротективният ефект на куркумата е документиран от голям брой изследвания. Доказано е, че екстрактът от куркума има невропротективен ефект при лечението на много неврологични заболявания, тъй като подобрява задържането на паметта, концентрацията и когнитивните функции.

Куркума и заболявания на простатата: Китайската фармакопея гласи, че куркумата е традиционно билково лекарство, храна и козметика. В много изследвания е доказано, че доминиращите активни съставки на куркумата се намират в етеричното масло, а най-важната активна съставка е куркуминът, който проявява противовъзпалително, противотуморно и антиоксидантно действие. Има документи, които показват как куркуминът е много ефективен като съставка, която инхибира развитието на рак на простатата. Доброкачествената хиперплазия на простатата е най-честата урологична болест при по-възрастните мъже с възможна причинно-следствена връзка с възпалението на простатата. Клиничните лечения за доброкачествена хиперплазия на простатата обикновено включват алфа-1-блокери, 5-алфа-редуктазни инхибитори и хирургична терапия. Тези лекарства показаха добър ефект и намалиха прогресията на заболяването, но те също имат голям брой нежелани ефекти, така че днес все повече и повече внимание се обръща на билковите лекарства за лечение на доброкачествена хиперплазия на простатата. Имайки предвид противовъзпалителните и противотуморни действия на маслото от куркума, се смята, че куркумата може да бъде от голяма полза за пациенти, страдащи от заболяване на простатата.

Куркума

Препратки