Розмарин
Salvia rosmarinus L. – Lamiaceae
За името на растението мненията са разделени, но преобладава мнението, че името Rosmarinus от латински, което означава морска роса. Според други източници името идва от гръцки език и означава „храст с приятна миризма“.
Древните гърци вярвали, че това е растение на красотата и го посвещавали на Афродита (богинята на любовта, похотта, красотата, удоволствието, страстта и размножаването). През Средновековието се е смятало, че розмаринът прогонва злите духове и поради тази причина той е бил използван във всички важни периоди от живота: люлките са били украсявани с ароматните му клонки, момичетата са носели розмаринови венци на сватбите си и обичаят да се кичат сватбени гости с това растение се е запазило и до днес, тъй като розмаринът символизира любов и вярност.
Розмаринът е вечнозелен, ароматен храст с изправени или частично полегнали клони. Растението расте от 1 до 3 м височина. Клоните на розмарина са гъсто покрити с кожести, дълги, заострени листа без дръжки. Горната страна на листа е тъмнозелена, а долната страна е сиво-бяла. Цветовете са дребни, синьо-виолетови, събрани в съцветия. Растението цъфти два пъти годишно, през април и септември. Мирисът на цветовете и цветните върхове на клонките е подобен на камфор, а вкусът е лют, ароматен и леко горчив. Той е често срещан храст по слънчевите и скалисти страни на крайбрежието, а като декоративно растение се отглежда в градини и паркове и в континенталните райони.
Химичен състав: листата на розмарина съдържат 1,0-2,5% етерично масло с основни компоненти: 15-30% 1,8-цинеол, 15-25% камфор, до 25% α-пинен, около 8% камфен, 10-20% (+) борнеол с 5-10% борнилацетат и лимонен и други монотерпени. Също така съдържа розмаринова киселина, флавоноиди (включително генкванин, лутеолин и диосметин) и техните гликозиди (генкванин-4'-0-глюкозид), тритерпенови киселини (5% производни на урсоловата киселина), тритерпенови алкохоли (бетулин, амирин) и стероиди. Липидите също са представени от 97% n-алкани, изоалкани и алкени в листната смола.
Розмаринът проявява антимикробна активност срещу грам-отрицателни микроорганизми (Escherichia coli и Pseudomonas aeruginosa) и грам-положителни бактерии (Staphylococcus aureus, S. epidermidis и Micrococcus luteus).
Розмаринът съдържа съставки, способни ефективно да неутрализират свободните радикали. Смята се, че носител на тази активност е карнозоловата киселина, която е липофилен антиоксидант и добър „уловител” на синглетни кислородни, хидроксилни и пероксилни радикали, които влияят на разграждането на биологичните мембрани. Брако и сар. показват, че от 16-те съединения, изолирани от розмарин, карнозоловата киселина и карнозолът допринасят най-много за антиоксидантната активност на екстракта. Антиоксидантната активност на тези два изолата е по-интензивна от активността на α-токоферола, BHT и BHA. Благодарение на добрата си антиоксидантна активност, екстрактите от розмарин днес се използват широко в хранително-вкусовата промишленост.
Розмаринът е добър антисептик, спазмолитик, стягащо, газогонно, потогонно, храносмилателно и стомашно средство, така че успешно се използва при лечение на различни заболявания на храносмилателната система. Смята се за добър антисептик на храносмилателния тракт, предотвратява и премахва метеоризма. Използва се за лечение на диспептични оплаквания, мудност на стомаха и лениви черва.
Розмаринът е растение, което се използва в традиционната медицина в много страни от древни времена. Активните съставки на розмарина са отговорни за антиоксидантните, противовъзпалителните и невропротективните ефекти на това растение. Изследванията са доказали, че това растение се използва като превенция или помощ при лечението на болестите на Алцхаймер и Паркинсон. Също така проучванията показват, че розмаринът показва положителен ефект върху функцията на централната нервна система при постковид 19 синдром. В допълнение към благоприятния ефект върху невродегенеративните заболявания, като болестта на Алцхаймер и Паркинсон, розмаринът е показал положителен ефект и при леки психични състояния като стрес, тревожност и депресия.
Препратки
- Effects of in vitro gastrointestinal digestion and colonic fermentation on a rosemary (Rosmarinus officinalis L) extract rich in rosmarinic acid
- Investigations into the specific effects of rosemary oil at the receptor level
- Antispasmodic activity of Rosmarinus Officinalis and Ruscus Aculetus
- Assessment report on Rosmarinus officinalis L., aetheroleum and Rosmarinus officinalis L., folium
- Potential Therapeutic Use of the Rosemary Diterpene Carnosic Acid for Alzheimer’s Disease, Parkinson’s Disease, and Long-COVID through NRF2 Activation to Counteract the NLRP3 Inflammasome
- Effects of Spices (Saffron, Rosemary, Cinnamon, Turmeric and Ginger) in Alzheimer’s Disease
- Effects of rosmarinic acid on nervous system disorders: an updated review